Светлината на Бургас между лятото и есента

В края на лятото излизах три седмици подред само с един обектив — фиксиран 50mm. Излизах преди обяд и се връщах след залез. Не за конкретна серия, а за да наблюдавам как се променя светлината.

В средата на август светлината по крайбрежието все още е твърда. Сенките са къси и резки, морето отразява почти всичко. Това е добра светлина за студио и архитектура, но рядко за крайбрежна фотография.

Около края на август нещо започва да се променя. Въздухът става по-мек, а небето придобива онова небесно синьо, което италианците наричат celeste — цвят между синьо и сребристо. След 18:30 фасадите по Морската градина започват да задържат топлина и светлина много по-дълго.

През септември сутрините вече са различни. Разликата от петнайсет минути в изгрева измества цялото усещане за града. Мъглата стои по-дълго, въздухът е по-тих, а светлината става по-разсеяна.

50mm ме научи да не бягам от сцената. Ако кадърът не работи — приближавам се. Ако светлината не е добра — чакам. Не нося филтри. Цветовете между август и септември в Бургас са достатъчни сами по себе си.

Запазих 23 кадъра от близо 600. Не за реклама и не за клиентска работа. Просто като личен архив за онзи кратък период между сезона и есента, когато Бургас изглежда най-тих.